Алое вера (Aloe vera) е растение от семейство Асфоделови. Тропическо растение. Отглежда се и като градинско културно растение. Има сочни дебели листа. Използва се за медицински цели. Листата му съдържат антрахинонови гликозиди, биогенни стимулатори и др.
Алоето предлага богат коктейл от хранителни вещества, чието комбинирано действие и баланс имат по-мощен съвместен ефект, отколкото може да се очаква от механичен сбор на отделните съставки. Това се дължи на факта, че всички те действат в екип и взаимно подпомагат действието си – ефект, известен като синергизъм. Алое Вера има и адаптогенни свойства, т.е. то е вещество, подсилващо общата устойчивост на организма към вредни влияния като инфекции и стрес.
Алое Вера, или както често го наричат “чудотворно растение”, “естествено лекарство” и “лек за изгаряния”, има много наименования, оцелели през всичките 4000 години, откакто е известно на човечеството като лечебно растение. Античната му история е открита от Джордж Ебърс през 1862 г. в древен египетски папирус, представляващ сборник с билкови рецепти от 3500 г. пр. н.е.
Оттогава много изследователи са откривали, че алоето е използвано в древнокитайската и древноиндийската медицина. Гръцки и римски лечители като Диоскорид и Плиний Старши са го използвали с отлични резултати. Според легендата Аристотел убеждава Александър Велики да завладее остров Сокотра в Индийския океан, защото там растяло алое в големи количества, а то било нужно за лечението на ранените войници. Египетските кралици Нефертити и Клеопатра ценели високо алоето като средство за лечение и разкрасяване, тъй като в онези времена здравето и красотата били много по-тясно свързани, отколкото днес.
И макар че съществуват над 200 вида алое, едва три-четири от тях имат лечебни свойства. От тях Aloe Barbadensis (Miller), известно и като Алое Вера (Linne) е най-лековито. Алое Барбадензис има дебели, сочни листа и прилича донякъде на кактус, но всъщност принадлежи към семейството на лилиите, към което спадат лукът, чесънът и аспержите. То достига зрялост след четири години, когато съдържанието на листата – съчетание от гел и сок, може да се бере, консервира и затваря в бутилки, за да се получи продукт възможно най-близък до натуралното растение.
За да се извлече полза от Алое Вера, гелът трябва да се приема вътрешно, заради хранителните му качества, а може да се съчетава и с други съставки за създаване на кремове и лосиони, които подхранват и подобряват състоянието на кожата.
ПОСЛЕДНИ КОМЕНТАРИ